Явор Борисов е човекът оркестър
Премиера: „ Тъп оптимист “
Постановка: Калин Сърменов
За обществената гилотина, към която постепенно, само че несъмнено се е запътил в общество като нашето един към момента млад мъж, бял, актьор, хетеро, в чието меню месото изрично участва, е стендъп комедията „ Тъп оптимист “. Моноспектакълът на Явор Борисов е премиерно заглавие в афиша на Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “, а постановката е дело на шефа му Калин Сърменов. Не че това му икономисва и той да не мине „ под ножа “ в съвсем автобиографичната изповед на артиста. Последният се появява в задушевното пространство на новооткритата сцена " Comedy bar Happy Сатира “, набрал скорост да се освободи от горчилката, корозивна гибелно душата му. Сякаш някой му е натиснал копчето, по този начин препуска да преведе феновете през „ трасето “ на своя 35-годишен живот. Като се стартира от конфликта му с държавните институции, премине се през професионалните му неудачи, та чак до разочарованията му в интимната сфера.
„ Тука, в България, сме при започване на XIX век “, хапливо установи героят и онагледява с ярки образци изстраданата си позиция. Как, да речем, ни се постанова да висим с часове пред гишетата в институциите по виновност на тромавата администрация, само че и поради дежурните предреждачи. Или пък прецаканата ни здравна система, трансформирала лечебните заведения в „ места за приучване на духа “, а не за лекуване. Още по-злъчен е, когато заговаря за проблемите в гилдията и региона на културата въобще. Пиперливи са рецензиите му към някогашни и сегашни шефове на театри, наши професионални подиуми, български тв сериали и риалити формати. И защото единственият вероятен път, откакто към този момент е блъснал дъното, е този нагоре, следва оттласкване и катарзис. За това, че е нещастлив, човек би трябвало да потърси виновността първо у себе си, „ чатка “ се героят и подлага на проверка нихилистичното си отношение към света.
В унисон с настъпилото вътрешно прояснение са закачливите свежарски музикални импровизации в съпровод на китара. Изпълнени и изсвирени са от самия Явор Борисов, чието дело е и сбитото оформление на театралното пространство. Главен и единствен негов асистент (освен „ жиците “), превеждащ ни през историята на живота му, е дисплеят със сменящите се фрагменти. Не липсват и фотоси от старите ленти, несъизмерими по сантименталната си стойност със селфитата, които въпреки на нас самите да са ни втръснали, продължаваме да си вършим. За най-чаровно намираме обаче написаното с крив детски почерк от дребния Ясенчо писмо до шефа на татко му с молба последният да бъде уволнен.
Следващите представления се играят на 7 и 14 декември.
Постановка: Калин Сърменов
За обществената гилотина, към която постепенно, само че несъмнено се е запътил в общество като нашето един към момента млад мъж, бял, актьор, хетеро, в чието меню месото изрично участва, е стендъп комедията „ Тъп оптимист “. Моноспектакълът на Явор Борисов е премиерно заглавие в афиша на Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “, а постановката е дело на шефа му Калин Сърменов. Не че това му икономисва и той да не мине „ под ножа “ в съвсем автобиографичната изповед на артиста. Последният се появява в задушевното пространство на новооткритата сцена " Comedy bar Happy Сатира “, набрал скорост да се освободи от горчилката, корозивна гибелно душата му. Сякаш някой му е натиснал копчето, по този начин препуска да преведе феновете през „ трасето “ на своя 35-годишен живот. Като се стартира от конфликта му с държавните институции, премине се през професионалните му неудачи, та чак до разочарованията му в интимната сфера.
„ Тука, в България, сме при започване на XIX век “, хапливо установи героят и онагледява с ярки образци изстраданата си позиция. Как, да речем, ни се постанова да висим с часове пред гишетата в институциите по виновност на тромавата администрация, само че и поради дежурните предреждачи. Или пък прецаканата ни здравна система, трансформирала лечебните заведения в „ места за приучване на духа “, а не за лекуване. Още по-злъчен е, когато заговаря за проблемите в гилдията и региона на културата въобще. Пиперливи са рецензиите му към някогашни и сегашни шефове на театри, наши професионални подиуми, български тв сериали и риалити формати. И защото единственият вероятен път, откакто към този момент е блъснал дъното, е този нагоре, следва оттласкване и катарзис. За това, че е нещастлив, човек би трябвало да потърси виновността първо у себе си, „ чатка “ се героят и подлага на проверка нихилистичното си отношение към света.
В унисон с настъпилото вътрешно прояснение са закачливите свежарски музикални импровизации в съпровод на китара. Изпълнени и изсвирени са от самия Явор Борисов, чието дело е и сбитото оформление на театралното пространство. Главен и единствен негов асистент (освен „ жиците “), превеждащ ни през историята на живота му, е дисплеят със сменящите се фрагменти. Не липсват и фотоси от старите ленти, несъизмерими по сантименталната си стойност със селфитата, които въпреки на нас самите да са ни втръснали, продължаваме да си вършим. За най-чаровно намираме обаче написаното с крив детски почерк от дребния Ясенчо писмо до шефа на татко му с молба последният да бъде уволнен.
Следващите представления се играят на 7 и 14 декември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ